РАЗКЍНВАМ, -аш, несв.; разкѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разкѝнат, св., прех. Диал. Разкъсвам. Видела [лисицата] едън старъц, който бил набрал дърва и ги товарил на магаре. — Ей, защо крадеш от гората на господарът? Сега че изокам кумчу да те разкине! Нар. прик., БНТв ІХ, 117. Майкя му дума, говори: / Махни се, Гьорги, отиди / във пусти гори зелени, / зверове да те разкинат. Нар. пес., Б. Ангелов и др., СИ [еа]. Зверове да го разкинат. Клетва, БНТв ХII [еа]. разкинвам се, разкина се страд.
РАЗКЍНВАМ СЕ несв.; разкѝна се св., непрех. Диал. Разкъсвам се. — Бре, са да ми е да грейне едно слънце, ем да исуши деда Илия, ем тревата че покара, кико се е напоила сега с вода. Още рекъл, недорекъл, и току облаците се разкинали по небето, слънцето огреяло и сичко живо се засмеяло. Нар. прик., БНТв ХІ, 314.