РАЗКЍСВАМ, -аш, несв.; разкѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разкѝснат, св., прех. 1. Правя нещо да омекне много, като го държа във вода или друга течност. Аз моите кокошки ги хранех с хлеб, като остане, разкисвам го и им го давам. Ст. Даскалов, ЕС, 215. ● Обр. Настъпи нощ. Навсякъде в гъстата надвиснала тъмнина все още се цедяха дребните капки на оня пролетен дъжд, който вали безспир, убийствено, монотонно и разкисва дори самите кости. Вл. Мусаков, СбЗР, 418.
2. Прен. Правя някого отпуснат, бездеен, безволев. Опасността го плашеше, .., разкисваше го. С. Чернишев, ЛО, 55. Сашо искаше да я прегърне, но се побоя. Пък и не обичаше такива нежности пред рисковани моменти. Те разкисваха, разколебаваха. С. Чернишев, ВМ, 144. Непоносимата жега разкисваше всички. Есента и да има влага, мъглата е бяла и мека като къделя и не те разкисва. Лятото с песен да го носиш. С. Северняк, ИРЕ, 242. разкисвам се, разкисна се страд. Желатинът се разкисва в студена вода. Н. Сотиров, СК, 632. Ядехме кожи, с които се покриваха реите, за да не се протриват вървите о дървото. Тези кожи така се бяха втвърдили, че трябваше да се разкисват в морска вода 4-5 дни, след това ги печехме на въглища и ги ядехме. А. Бешков и др., ИГ, 63.
РАЗКЍСВАМ СЕ несв.; разкѝсна се св., непрех. 1. За нещо твърдо — омеквам много, като престоявам във вода, бивам намокрен с вода или друга течност. Земята край реката се разкисна, омекна. З. Сребров, Избр. разк., 7. Ха, залей ги сега с вода, покрий паницата с един чувал да се стопи солта и да се разкисне прегорялото на рибите. Ц. Гинчев, ГК, 72. Есенната роса падаше, където минеха, назад оставаха тъмните им дири. Цървулите на селяните се разкиснаха — бяха от свински кожи. Г. Мишев, ЕП, 91.
2. Прен. Загубвам желание за действие, ставам отпуснат, бездеен, ленив; отпускам се. Навън изглеждаше спокойно. Чуваха се бавни стъпки .., лениви гласове — войскарите бяха се разкиснали под майското слънце. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 466. — Яж — почти нежно каза тя. — Не се разкисвай. Стегни се, казвам ти. Разбери най-сетне, че мина времето на лентяите. М. Марчевски, П, 216. // Прен. Чувствам се отпаднал, без сили. — Не ми е добре .. — Ами няма да ти е добре зер, като се косиш за нищо и никакви работи!... Мъж си, какво си се разкиснал, давай си сърце, всичко ще мине, ще се нареди. Г. Караславов, ОХ III, 48-49. Здрав съм, но малко нещо съм се разкиснал, затова може би седнах да ти пиша. Ем. Манов, ДСР, 343.
3. Прен. Оставям се да ме обхване, завладее, подчини някакво чувство. Около него се събираха бързо любопитни минувачи и всички го съжаляваха. От това бедният шоп се разкисна повече. Елин Пелин, Съч. II, 97. С една дума, ужасно се бях разкиснала. Просто, ако имаше пред кого, щях непременно да се разрева. Ем. Манов, МПЛ, 154. — Баба с баба, какво си се разкиснал? Хайде, тръгвай след мен. Ст. Марков, ДБ, 386. Често-често надничаше над заспалото дете. Струваше му се, че би могъл да го наблюдава през целия ден, но му бе стеснително. Несвикнал от малък на ласки, той се страхуваше да не кажат, че се е разкиснал. Г. Караславов, ОХ III, 413. — Я го виж само какъв се е разкиснал от удоволствие. П. Незнакомов, БЧ, 80.