РАЗКИША̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разкишавя като прил. Разг. 1. За сняг, почва — който е силно разкалян, размекнат, с киша (във 2 знач.); кишав. По разкишавения път мина каруца.
2. Прен. Неодобр. За човек — който проявява слабост, мекушавост, не се държи, не постъпва твърдо, решително; размекнат.