РАЗКЛА̀ДКА ж. 1. Обикн. във военна или болнична кухня — количеството и видът на продуктите за една порция. С разкладките се определя какви и колко продукти се влагат за приготвяне на една порция ястие. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 239. Уж една разкладка, пък ние ядем едно, а останалите роти друго. П. Вежинов, ВР, 184. — И даскаличката дойде — обясни Стамат. — Назначихме я за интендант по прехраната. Нали трябва да се грижи някой за разкладката? А. Гуляшки, МТС, 233. Храната, която се дава на болните, е недостатъчна и еднообразна. Не се готви по разкладка и полагаемите се порционни пари за болните не се изразходват правилно. РД, 1950, бр. 315, 2.
2. Количеството храна, определена за един човек; дажба. Понякога, за да внесе разнообразие във всекидневната си разкладка, той си вземаше боза. Т. Харманджиев, КЕД, 101.
◊ Девета разкладка. Богата, изобилна гощавка. Надвечер от ротната застава се завърна Арсо артелчикът и тоя път двете му мулета бяха натоварени с рядък товар: червени яйца, козунаци, агнешко месо и две бурета с вино. Това беше прочутата девета разкладка. Й. Йовков, Разк. II, 55. Вечер пак чай. В тържествени дни — девета разкладка — цели агнета, вино и торти от сладкарница. Г. Стаматов, Разк. I, 106.
— От рус. раскладка.