РАЗКЛА̀ТВАМ, -аш, несв. (диал.); разкла̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разклащам. Знай, дъще, че прислушвачът и клюкарът със своите преструвки, с носяние чужди думи, разклатват и пряобръщат цял свят отгоря надолу, като правят страшни лошевини и омрази помежду мирните и добри хора. Ил. Блъсков, РК, 11. разклатвам се, разклатя се страд.
РАЗКЛА̀ТВАМ СЕ несв. (диал.); разкла̀тя се св., непрех. Разклащам се. Изгуби се в зеленината тя. / От где помина — вейки и цветя / разклатват се, като че поздравляват. К. Христов, ЧБ, 50.