РАЗКЛА̀ЩАМ, -аш, несв.; разкла̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Клатя, движа, люлея нещо леко, малко. Той [дядо Димитър] разклати чашата, глътна гъстата утайка на кафето и си изчисти с шепа мустаците. Ст. Чилингиров, ХНН, 47. Старецът разклатил стомната и усетил, че е пълна с нещо. — Чакай да видя какво има вътре — казал рибарят и като извадил ножа си, изтеглил оловната запушалка. Св. Минков, ПШ, 59. Враната решила да се разхубави. Насъбрала паунови пера и ги набола на опашката си. — Аз съм пауница! — загракала тя и разклатила опашката си. Челкаш, СбСт, 71. Подпря [мъжът] крака на масичката, разклати я предпазливо. Бл. Димитрова, ПКС, 27.

2. Ставам причина нещо да се клати, движи, люлее леко; разлюлявам. Сегиз-тогиз горско пиле изкрещи диво в столетната гора или разклати задрямалите вейки, като префръкне от клон на клон. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 9. // За вятър — правя нещо (клони, листа, трева и под.) да се клати, движи, люлее леко; разлюлявам. Ветрец подухва, разклаща листата на старата слива. Н. Каралиева, ЯЧ, 29. Тя [Нона] стана и се огледа .. Погледът ѝ падна върху една висока избеляла трева, която вятърът леко разклащаше. Й. Йовков, ЧКГ, 210. Неуловим полъх разклати върховете на притъмнелите дървета, провря се надолу из клоните и отвя задухата на догорелия летен ден. Г. Караславов, С, 5. Тъжно свиреше в комина студеният зимен вятър и все току разклащаше затворените капаци на прозорците. Д. Талев, СК, 65.

3. С клатене правя нещо да се раздвижи, за да го измъкна от мястото, където е закрепено. Димо отиде до кръчмата .. Спря се до селския капан и облегна гръб на якия му плет. .. Улови един от коловете и се помъчи да го разклати. К. Петканов, МЗК, 43. Затичаха се по гредите към върха на стряхата, обхванаха пръта с флага и потеглиха да го извадят, .., но, види се, беше закрепен солидно, не можаха да го измъкнат, но го разклатиха в основанието дотолкова, щото можеше да се развее с една малка амплитуда наляво-надясно. Ал. Константинов, БГ, 32. Входът беше затворен. Примряла от мъка, тя се опита да разклати яките дебели прътове. Ст. Загорчинов, ЛСС, 117. Наистина, Дикий Барин се напъваше да разклати пирамидата и да я бутне. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 152. Впи се мечът в медната броня, що пазеше главата на пъстрия кон. И разклати цар Симеон с ловка ръка тежкия меч, ала не можа да го измъкне. Н. Райнов, ВДБ, 66.

4. Прен. Правя нещо (власт, управление и под.) да отслабне, да стане нестабилно, несигурно. Еретиците разклащали папското могъщество. Затова папа Инокентий III през 1208 г. обявил кръстоносен поход срещу албигойците в Южна Франция. Ист. VI кл, 76. Поражението на австрийците във войната с Наполеон III през 1859 г. разклатило монархията и разкрило нейната слабост. Ист. Х кл, 98. Исках да ида в природата, едничка непричастна в човешките страдания. Бурите, които разклащат царства и народи, не засягат нейното .. спокойствие, нейното гордо равнодушие. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 8. Към края на IX в. в равнините на Средния Дунав нахлуват маджарите и разклащат властта на българската държава в този район. Ст. Ваклинов, ФСК [еа]. Вместо да разклати властта, вотът на недоверие доведе до нейното стабилизиране. Кап., 2007, бр. 9 [еа].

5. Прен. Правя нещо (състояние, положение) да се влоши, да стане нестабилно, несигурно. Когато забележи у Карацонева нескриваното домогване да разклати положението на Младенова, от само себе си у него се появи едно силно желание да запази своя любимец и да го закрепи на кметското място в Буково. Т. Влайков, Съч. III, 202. Не е съзнавал [Стоянов] нуждата да прекрати опасната за него полемика, за да не разклаща още повече положението си. М. Арнаудов, БКД, 195. Вашият отказ от вчера насам разклати нашия авторитет твърде много. С. Радев, ССБ II, 137.

6. Прен. Ставам причина нещо (вяра, убеждения и под.) да стане нестабилно, с противоречия и съмнения, колебания; разколебавам. Първата среща в живота разклати дълбоките убеждения на религията му. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 92. Тъкмо сега стачката можеше да причини досадни неприятности на „Никотиана“ и да разклати доверието на германците в нея още при първите ѝ доставки. Д. Димов, Т, 252.

7. Прен. Ставам причина нещо (здраве, състояние) на някого да стане нестабилно, да се влоши. Войната, пленът разклатиха нервите му, нарушиха душевното равновесие. Г. Стаматов, Разк. I, 94. Дългото и изморително пътуване така разклати нейното крехко здраве, че провали почивката ѝ в Бургас. разклащам се, разклатя се страд. Тавата леко се разклаща на едната и другата страна, за да се съберат падналите от малините семки в центъра, откъдето се изваждат с лъжица. Н. Сотиров, СК, 638. Необходими са много труд, педагогически такт и умение, за да се разклатят порочните навици на някои питомци. Й. Попов, БНО, 131. Гоце излагаше своя план за по-нататъшно действие. .. — Да се хвърли цялото Турско в анархия, да се разклати царството на султана от основа. П. К. Яворов, Съч. II, 235-236.

РАЗКЛА̀ЩАМ СЕ несв.; разкла̀тя се св., непрех. 1. Започвам да се клатя. Насред кладенеца ведрото се разклати и — бух — в зидарията. А. Каралийчев, НЗ, 28. Той се пресегна, дръпна единия чорап, въжето се разклати, другият падна върху печката. М. Грубешлиева, ПП, 23. Сред вихъра на бурно и гръмогласно ура тренът се разклати тежко и потегли. Й. Йовков, ПК, 65. Биволът, .., наведе глава и захвана да удря една от стените с яките си рога. Сградата се разклати и запращя. Елин Пелин, Съч. IV, 145. Спирачките изсвистяха, колата спря твърдо и ние смешно се разклатихме в тясното купе. П. Вежинов, НС, 88. Избирахме някой едър гранитен къс, колкото да го повдигнем, и бухвахме с него пъна. Ха веднъж, ха втори, ха трети път и пънът се разклащаше. Кр. Григоров, ОУ, 53. Пиореята е болест, при която освен кървене и гноене на венците при по-тежки форми зъбите се разклащат. ВН, 1955, бр. 190, 2.

2. Прен. За власт, управление и под. — ставам нестабилен, несигурен, отслабвам. Разклати се престолът на мъдър Клодвиг, че слаби бяха вождите, поели Клодвиговата корона. Н. Райнов, ВДБ, 41. Разклати се властта и на това правителство.

3. Прен. За състояние, положение — ставам нестабилен, несигурен, влошавам се. Той ме заплаши, че ако не стана негова съпруга, положението ми в министерството щяло да се разклати, тъй като Катя събирала сведения за миналото ми. Д. Димов, ЖМ, 75. Той прекрачи прага и я притисна буйно, поривисто до гърдите си. .. На открито можеше да ги види някой, а той нямаше интерес да се знае за отношенията му с нея. Не само защото беше женен, но и защото служебното му положение би се разклатило. Ст. Чилингиров, ПЖ, 103. Положението на кооперация „Нова надежда“ започна да се разклаща. В. Диаватов, СбСт, 286.

4. Прен. За вяра, убеждения и под. — отслабвам, ставам нестабилен, с противоречия и съмнения, колебания; разколебавам се. Някога те живеели оттатък Байкал, в непроходимите гори на Сибир .. В тия гори постепенно почнали да проникват външни хора, шаманската вяра се разклатила и местните жители решили да минат на юг и да потърсят място за ново заселване. Й. Радичков, НД, 210-211. Какво ще каже сега Божков? И дали да иде да го попита? „Ще ида!“ — закани се Гашков. Но размисли и не отиде. Тежко му беше — дори в Божков вярата му беше се разклатила. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 138. Преди мъчнотиите бяха срещу него, а сега бяха в него. Разклатили се бяха всичките му опори, .., потънали бяха в мрак много предишни негови представи и схващания. Д. Талев, ГЧ, 224. Всичката ми мъдрост, цялото ми спокойствие, събирано през тези тежки години на изпитания, се разклаща, щом си спомня тия дни. А. Дончев, ВР, 226. И си прошепна: „В нас се вярата разклати: / да ни накаже Бог свой ангел тук изпрати.“ К. Христов, ПХ, 45.

5. Прен. За здраве — ставам нестабилен; влошавам се. Здравето ми се беше разклатило доста. Б. Шивачев, Съч. I, 111.

◊ Разклащат ми се / разклатят ми се краката. Разг. Служебното ми или общественото ми положение става несигурно, всеки момент мога да загубя службата си, поста си. Па сетне, като подушим, че им се разклатят краката, да им ритнем едно текме и с новите пак на власт, а? Ал. Константинов, БГ, 136. Нешка не се оставяше. .. Тя бе нападала Ралчо и Костадин дотогава, докато им се разклатиха краката. Ден и нощ не спираше да раздува грешките им и да петни властта. Ст. Даскалов, СЛ, 130.


Източник: Речник на българския език (онлайн)