РАЗКЛЍНВАМ, -аш, несв.; разклѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Измъквам клин от нещо. Противоп. заклинвам. Погледът ми все се връщаше към грозния клин. Обаче ако разклиня сандъка, той сигурно ще се разпадне.
2. Освобождавам нещо, обикн. вал, колело от клин, за да стане подвижно. За да тръгне машината, първо трябва да разклиниш колелетата. разклинвам се, разклиня се страд.
РАЗКЛЍНВАМ СЕ несв.; разклѝня се св., непрех. Освобождавам се от нещо, което ме държи, и ставам подвижен. Противоп. заклинвам се. Изведнъж лагерите се разклиниха и кранът сам се премести.