РАЗКЛО̀КВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от разклоквам се1; завиране, закъкряне.

РАЗКЛО̀КВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от разклоквам се2; разклопване3, разклочване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)