РАЗКЛОНЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Част от дърво, храст или друго растение, обособила се, отделила се встрани от стъблото при развитието му във височина. А между гората и манастирската ограда се извисява с многобройните си и грамадни разклонения вековен кестен. БР, 1931, кн. 4-5, 160. Всяка година борчето пуска нови разклонения.
2. Част от нещо (линия, път, река и под.), която се отделя встрани от основната част. По шосето, по което пътувахме, имаше разклонения на различни страни. Г. Белев, КВА, 208. Тогава се разбрало, че сбъркали пътя: вместо по калдаръма през Чернатица хванали дясното му разклонение. Н. Хайтов, ШГ, 267-268. Малко преди да се мушне в дъбравата, пътят отделяше едно разклонение, което кривеше по ребрата на рътлината. Ст. Загорчинов, ДП, 489. Главната улица имаше едно-две разклонения, останалото бяха тесни, криви, често задънени сокаци, пътеки, по които трудно биха се разминали двама души. Ем. Манов, БГ, 26. Десният ръкав [на пещерата] има широк отвор и множество разклонения. Ст. Михайлов, БС, 147. // Разш. Част от нещо, което се раздвоява или отделя от основното цяло. По разклоненията на рогата .. не може да се съди за истинската възраст на елена. П. Петков, СП, 51. Нека вземем сега мъниста от три цвята .. Една огърлица ще направим, като израждаме цветовете .. Ако прибавим към централната верижка допълнителни разклонения? Хр. Одисеев, ТН, 57-58.
3. Място, където нещо се разделя, раздвоява; разклон. При разклонението пътят прави две остри извивки, насочва се на север. М. Гловня и др., Р, 170. Достигнем до някое разклонение и вагонът сам тръгне наляво, въпреки че има релси надясно. Р. Балабанов, ТК, 46. Стигнаха до разклонението на Самоковското шосе и когато Батенберг се увери, че и по двете шосета няма жива душа, пое назад. В. Геновска, СГ, 46.
4. Част, дял от планинска верига. Тримата конници яздиха някое време по гористите подножия на най-южното разклонение на планината. Д. Талев, С II, 254. Пред нас се изпречват невисоки планински разклонения. Елин Пелин, Съч. IV, 104. В северните разклонения на Източна Стара планина, там, дето река Янтра с живописни лъкатушения си пробива път към Дунава, е кацнал старопрестолният град Търново. Ст. Михайлов, БС, 86. Планината бе цяла огряна от утринното слънце, но гъсти пепеляви облаци покриваха западните разклонения на Родопите. А. Христофоров, П, 8.
5. Прен. Част, дял от стопанска дейност, наука, изкуство и под.; бранш, клон, отрасъл. Завършила съм педагогическо училище и педагогията винаги ме е интересувала извънредно много, но дълги години съм се занимавала с науката във всичките ѝ разклонения. Г. Караславов, Избр. съч. II, 90. За жалост .. нашето държавно управление, ако и да беше длъжно да съсредоточи цялото си внимание върху земеделието с всичките му разклонения въобще, е направило твърде малко. БД, 1909, бр. 26, 1.