РАЗКЛО̀ПАН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разклопам като прил. Диал. Който е остарял, износен от дълга или невнимателна употреба и издава повече шум при движение, работа; раздрънкан, разхлопан. Пекнеше ли слънце, калта бързо се превръщаше на дебели килими от прах. И тогава — ако по улицата минеше дори само една разклопана каруца — подир нея се надигаха цели валма прахоляк. Г. Русафов, ИТБД, 80. Една вехта, разклопана каруца, .., препускаше откъм Едрине. Д. Немиров, Б, 216. Разгледахме много от забележителностите на Виена, поправихме в една частна автомобилна работилница разклопания „Щайер“ и поехме обратния път към Лайбниц. Мл. Исаев, Н, 492.
РАЗКЛО̀ПАН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разклопам се като прил. Диал. За кокошка — която е готова да мъти яйца, пиленца. При строителството на помещението се предвижда и място за разклопаните кокошки. Е. Греков, ИОП (превод), 38. ● Обр. Всичките тези четирийсет и пет години е къткал гнезденцето си като разклопана квачка. Н. Кръстева, ФЗ (превод) [еа].