РАЗКОДЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкодирам и от разкодирам се. Ключът се запазва и се използва за разкодиране на изпратената информация. С, 2004, бр. 4235 [еа]. Слабичкият мъж бил спец в разкодирането на аларми. Разкодиране на мобилни телефони.


Източник: Речник на българския език (онлайн)