РАЗКО̀ЛНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който внася разкол, разединение в църквата. Нека бъде тежка десницата ти за нечестивите разколници, защото те посрамиха името Христово. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 11. От самото начало разколници бяха само тези, които се отделиха от канонично избрания патриарх Максим. ЛФор., 2001, бр. 9 [еа].
2. Човек, който внася раздор, несъгласие в някаква общност, организация. В този род никой не е бил разколник. Дори Нравота не е дигал ръка! Не, Хръсате няма да направи разкол! Й. Вълчев, СКН, 459. — Вие сте разколник и безогледен критикар — ме обвиняваше Гарванов. П. Шатев, МПР [еа]. Кореспондентът .. съобщава, че холандски и американски банки финансират разколниците на остров Суматра, които се обявиха против индонезийското правителство. ВН, 1958, бр. 2025, 3.