РАЗКО̀ЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до разколник и до разколничество. Разколническата дейност на анархистите, .., засилването на буржоазната реакция заставили Хагския конгрес да реши преместването на Генералния съвет от Лондон в САЩ. Ист. Х кл, 124. Затова руснаците си построиха Руската църква в София, защото смятаха „Св. Александър Невски“ за разколническа. Кеш, 2004, бр. 30 [еа]. Аз няма да подкрепя едно разколническо и братоубийствено движение. Й. Вълчев, СКН, 443. Отлаганата три пъти мирна конференция на представителите на различни разколнически фракции в Конго щяла да започне днес работата си. ВН, 1961, бр. 2964, 3.