РАЗКО̀ЛНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Дейност на разколник.
2. Разкол, разединение, разцепление. Разпадането на кръга [„Стрелец“] не се драматизира, не води до разколничество и дирене на персонална вина. А. Вачева и др., КК III [еа].
