РАЗКОПА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкопавам и от разкопавам се. При разораване или разкопаване коренището се накъсва на части. М. Воденичаров и др., ЕБ, 55. Преди разкопаването ѝ [на Казанлъшката гробница] тя била затрупана с пръст и приличала на надгробна могила. Ист. V кл, 1980, 119. Правени са само случайни разкопавания от иманяри. Д. Цончев и др., АК, 3. Дойде пролетта, а с нея и сезонът за разкопаванията и закопаванията на столичните улици. ВН, 1958, бр. 2054, 4.