РАЗКО̀ПКИ мн., ед. (рядко) разко̀пка, ж. 1. Разкопаване на земята с цел да се открият предмети, останки от по-стара култура или кости на животни от предишни геоложки епохи. Археолозите правят разкопки, откриват и почистват веществените паметници. Ист. V кл, 1980, 5. Започнати са проучвания на прочутия византийски хиподром в Цариград. Турското правителство е разрешило на експедицията, изпратена от Британския музей, да пристъпи към разкопки. Р, 1927, бр. 258, 4. Разкопките, които са правени в тази могила, дават материал, въз основа на който можем да се запознаем с културата и начина на живот на нашите прадеди. П. Делирадев, БГХ, 32. При разкопките е намерен надпис, от който научаваме името на града — Севтополис, т. е. град на Севт. Ст. Михайлов, БС, 259. Разкопките в Помпея извадиха наяве тогавашните римски бани. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 133. На това място, както от преданието се твърди и се доказва от разкопките, се е намирало старото селище на Девин. Н. Хайтов, ШГ, 246. След разкопката в двата гроба се намериха двадесет нови, хубави английски седла. Д. Калфов, ПЮН, 24. Археологически разкопки.
2. Само мн. Разкопаните места за търсене на предмети от древността. В разрушените черкви на Трапезица скитаха хлапета да къртят останалите тук-там мозайки по стените, тъмнееха се разкопките, които цар Фердинанд бе правил. Ем. Станев, ТЦ, 13.