РАЗКОПЧА̀ВАМ, -аш, несв.; разкопча̀я, -а̀еш, мин. св. разкопча̀х и (остар.) разкопчѐя, -ѐеш, мин. св. разкопча̀х, св., прех. 1. Правя нещо (дреха, чанта и под.) да не бъде закопчано, разединявам, разтварям краищата на дреха, чанта и под., като изваждам копчета от илиците или отварям закопчалка, цип; откопчавам. Противоп. закопчавам. Жените разкопчаха дрехата на гърдите ѝ, разтриваха слепите ѝ очи, плискаха я със студена вода. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 119. — На мене още от сега ми е горещо! — и Дойчин разкопча вълнената си дреха. К. Петканов, ЗлЗ, 212. Никола скочи също ужасен по нощница и почна бързо да се облича. Той няколко време не можа да каже нищо, а като побъркан разкопчаваше и закопчаваше ризата, жилетката, палтото. Елин Пелин, Съч. IV, 200. Той [директорът] ходеше облечен винаги в черно двуредно палто, което никога не разкопчаваше, дори и през най-горещите дни. А. Гуляшки, Л, 164. Скри се в един ъгъл зад колоната и разкопча каишката на новата си обувка. Стягаше я. М. Грубешлиева, ПП, 14. Дара вървешком извива ръка, мъчи се да разкопчее издутия джоб на раницата си. Бл. Димитрова, Л, 1971.
2. Разтварям1 дрехата на някого, като изваждам копчета от илиците или отварям закопчалка, цип; откопчавам. Противоп. закопчавам. — Раниха ме... — Къде? — В корема... Започнах да го разкопчавам с трескави пръсти. П. Вежинов, ЗНН, 108.
3. Изваждам копче от илик или разединявам двете части на закопчалка, цип; откопчавам. Противоп. закопчавам. Фелдфебелът Ташков скучаеше и непрекъснато закопчаваше и разкопчаваше едно и също копче на куртката си. Д. Кисьов, Щ, 63. Филип разкопча горното копче на ризата си. Ем. Манов, БГ, 232. Жегата беше измъчила много Рамадана. Той пъшкаше, бършеше запотеното си чело, разкопчаваше всички копчета на жилетката си. Й. Йовков, Ж 1920, 94. Момъкът долепи чело до стъклото. Мазолестите му пръсти автоматично закопчаваха и разкопчаваха развалената машинка на ожулената му, претъпкана с книги чанта. М. Грубешлиева, ПИУ, 7. Тя безшумно разкопча ципа на спалния си чувал и се измъкна. ЛФор., 2001, бр. 18 [еа].
4. Прен. Отделям с усилие едно нещо от друго; откопчавам, разтварям. Отива зад него и закрива очите му с ръце. П а в л и (разкопчава ѝ ръцете): — Борянке, ти си, Борянке, познах те. Й. Йовков, Б, 54. разкопчавам се, разкопчая се и разкопчея се I. Страд. от разкопчавам. За да не изхвърча бомбето, когато има вятър, ластикът се разкопчава и единият му край се закача за петлицата на палтото. П. Славински, МСК, 48. II. Възвр. от разкопчавам във 2 знач. Ще падне къпане! — весело извика Димитров и почна да се разкопчава. А. Каралийчев, НЧ, 92. А дядо Давидко, както бе поседнал в новия си кожух, целият бе заврял от горещина, но не се сещаше да се разкопчее и поохлади. Кр. Григоров, И, 92. — А бе, наистина — рекъл селянинът — моето петленце се обажда от твоята пазва. Я се разкопчей да видим. А. Разцветников, СбХ, 91.
РАЗКОПЧА̀ВАМ СЕ несв.; разкопча̀я се и (остар.) разкопчѐя се св., непрех. 1. За дреха, обувка, чанта и др. — преставам да бъда закопчан, затворен, като се разединяват частите ми, свързани с копче, закопчалка, цип и др.; откопчавам се. Противоп. закопчавам се. Зеленият елек се разкопча и от силяха на пода изпада кутия с тютюн. Ст. Дичев, ЗС I, 174.
2. За копче, закопчалка, цип — измъквам се от илика или се отварям; откопчавам се. Противоп. закопчавам се. Изправи се Йовчо, разкопча се копчето на панталона, пак го закопча и като се загледа в чича си Нена Сенегалеца, подсмръкна веднъж. Чудомир, Съч. I, 93.