РАЗКО̀ШEСТВО, мн. няма, ср. Остар. Разкош. Разкошеството у грубите и неразвитите народи се заключава в празния блясък и в лъжовната позлата. Л. Каравелов, Събр. съч. II [еа]. Те [богомилите] били благочестиви, отказвали се от външната суета и разкошество и даже се отличавали със строг, суров аскетизъм. Г. Колушкий, ИБЛ (превод) [еа]. С власт, с разкошество, с имане големецът ни смайва. Ст. Михайловски, БСб, 1914, кн. 10, 648. Земя корава населяват / разкошество и нищета. В. Марковски, ПЗ, 115.