РАЗКРЕПОСТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкрепостявам и от разкрепостявам се. Въпреки своята ограниченост законът за премахване на крепостното право създал условия за развитие на капиталистическото стопанство в Русия. Разкрепостяването на селяните наложило да се проведат реформи и в държавното управление. Ист. VIII кл, 97. Цялото ренесансово движение на българите в началната си фаза, разкрепостяването на личността от нейните средновековни обвързаности става в борба за извоюването на самостоятелна българска църква. Т. Жечев, БВ, 13. Кюрдите винаги изтъкват, че техните жени са разкрепостени, не ходят забулени, общуват свободно с непознати. Разбира се, степента на това разкрепостяване е съобразно техните представи, резултат от възпитанието им в арабския свят. Кап., 2004, бр. 47 [еа]. Разкрепостяването на мислите и мечтите, разширяването на кръга на очакванията е много ценно достояние. Хр. Домозетов, ОР, 102.