РАЗКРЍЛЯМ, -яш, несв.; разкриля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Поет. В съчет. със същ. к р и л а. Разтварям, разпервам. Пиленцата, като видели, че баба им иде, посрещнали я, разкрилили крилца. Христом. ХМ II, 174. ● Обр. Снощи вечер заспала сънувах я, майчице, / .. / там незнайно далеч и незнайно къде в пущинаците, / дето вечните бури разкрилят крила. А. Разцветников, Ст, 89. разкрилям се, разкриля се страд.
РАЗКРЍЛЯМ СЕ несв.; разкриля̀ се св., непрех. Поет. 1. За птица, насекомо — разтварям, разпервам крилата си. Тотото грабна червеното пиле, което пак врекна и се разкрили. Г. Краев, Ч, 17. Кипна веч света Русия / и двуглавия орел / над сестра ѝ България / се разкрили горд и смел. Ив. Вазов, Съч. I, 86.
2. Прен. За група хора, обикн. в редица — разгръщам се, разпростирам се към двата си края. Бригадата се разкриля по житната площ. РД, 1950, бр. 97, 2.
3. Прен. За мисъл, дух, чувство и под. — проявявам се с все по-голяма сила, буйно; разгръщам се, разпалвам се. В душата на Лепо се разкриляха надежди. Елин Пелин, Съч. I, 94. И тая майчина безмълвна сила / накара устрема им да не спре / и силният им дух да се разкриля. Бл. Димитрова, Л, 182-183.
4. Диал. Предпазвам с тялото си; закрилям. — Защо плачеш, Виждан? — разкрили се над нея любимият. Ст. Даскалов, ЕС, 264.
5. Диал. Грижа се за някого като го предпазвам от всичко; закрилям. Ето, той [Елисей] има две добиченца. И трепери над тях, защото какво е селянинът, земеделецът без вол? Нищо! Те му са дясната ръка, те му са всичко. Той цял се е разкрилил над тях, към тях са отправени всичките му грижи. Ил. Волен. МДС, 158.