РАЗКРОЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разкроя като прил. 1. За материал, обикн. плат — който е нарязан на определени по размер и форма части; скроен. Беляза той по-късно със сапунчето по обърнатия разкроен плат бели следи, повдига предницата, .., опъва яката. З. Сребров, Избр. разк., 139.
2. За рокля, пола и под.— който е направен от парчета плат, по-широки в долната си част, така че дрехата се разширява постепенно надолу. Тя е току-що разцъфнала осемнайсет-деветнайсет годишна девойка, .., облечена е със сукнена разкроена пола. П. Тодоров, Събр. пр II, 329. И двете имали костюмчета, преправени от лагерни униформи — тесни полички малко под коляното и към това разкроен жакет, пристегнат с кожен колан. ЛВ, 2002, бр. 18 [еа]. Елегантни рокли без ръкави са комбинирани с леко разкроени палта без яка.