РАЗКРО̀ЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от разкройвам и от разкройвам се; разкрояване. За разкройване на роклята и бяло късо палтенце В. Николова заплаща всичко 25 лева. РД, 1960, бр. 18, 2. В дърводобива намери широко приложение ниската сеч, .., полагат се повече усилия за правилно разкройване и своевременно извозване на отсечените материали. РД, 1958, бр. 182, 2. Пищалов със своето ядро от трима души поваля толкова дървета, колкото е необходимо, за да уплътнят работното си време 11 души горски работници, заети в кастренето, разкройването, беленето и спущането на трупите. ОФ, 1955, бр. 3446, 1.