РАЗКРЪ̀СТНИЦА ж. Диал. Кръстопът; раздрум, разпът, разкол. Налюти се Хрело шестокрило, / что изпрати по-старего девера / по пътища и по всите друмища, / и по всите, богме, разкръстници, / со здравица по-мал девер да ми бара, / кой ке найде, девер да си земе. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 31.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.