РАЗКУЛА̀ЧВАМ, -аш, несв.; разкула̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. В Съветска Русия и у нас в периода от 1944 до 1956 г. — лишавам от имот, богатство заможен селянин, кулак, обявен за „враг на народната власт“. Ти, бай Стояне, не можа да станеш преди Девети септември капиталист, пък сега се извъди едър търговец! Внимавай да не те разкулачваме някой ден! Др. Асенов, Св, 96. — Ние трябва да помагаме и на частниците — отвърна сухо Евстати. — Как другояче ще ги измъкнем от ноктите на кулаците? .. Ами че като им ударим по едно сатърче... тоест, като ги разкулачим, мръсниците! А. Гуляшки, МТС, 295. разкулачвам се, разкулача се страд.
— От рус. раскулачивать.