РАЗКУЛА̀ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкулачвам и от разкулачвам се. Давидов идва като пълномощник на партията, за да организира разкулачването на кулаците и да изгради колхоз. Лит. ХI кл, 142. Не мога да си го обясня този стремеж към разкулачване, да не сме в Русия през 1917-а година без да съм разбрала?! Дем., 2000, 05.11. [еа].