РАЗКУ̀МВАМ, -аш, несв.; разку̀мя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отказвам на кума или на кумата си дължимото уважение, което е знак за прекратяване на родствената връзка. — Та ние нямаме ли право да изберем име на детето си? — Имаме, но... — Станка се усмихна беззвучно. — Ако кумът не се съгласи, трябва да го разкумваме. Г. Караславов, ОХ IV, 229. разкумвам се, разкумя се страд.
РАЗКУ̀МВАМ СЕ несв.; разку̀мя се св., непрех. Диал. Отказвам се от кумството си. Изминаха пет минути, десет, половин час, а булката я нямаше. .. И тъкмо когато се бяхме приготвили да се разкумим и да напъхаме букетите червени карамфили в близката боклукчийска кофа, се показа тя — невястата. А. Станоев, П, 86-87. Лисицата и вълкът станали кумове, докле откраднат кокошка, кога я откраднали, разкумили се. Н. Геров, РБЯ V, 32.