РАЗКЪ̀РТВАМ, -аш, несв.; разкъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя на парчета, на късове нещо твърдо (стена, скала и под.), като го удрям, чупя. Петко в тези часове оставаше сам, повдигаше отрано разкованата дъска и влизаше във влажното подземие, дето бе започнал да разкъртва дебелия темел и да прави дупка за бягство. Ст. Сивриев, ПВ, 42. Тъй като дядо Моско, за да разкъртва камъните, си служеше с барут, тия страшни гърмежи забавляваха момчето и то още повече се увличаше в работата си. Й. Йовков, Събр. съч. II, 1976 [еа]. В зори [миньорите] слизаха с кирките и лопатите и с тежки, точни удари разбиваха подземните пластове, разкъртваха на парчета едрите буци, товареха и извозваха на повърхността лъскавото черно злато. Ив. Мартинов, М, 63-64. Разбиха плочниците и асфалта .. наоколо. .. След това разкъртиха всички мозайки и мазилки в кулата. К. Ваклинов, СКП, 205. Често дъжд и зли вихрушки / стени и покриви разкъртват. А. Далчев, ИСУ, 11. разкъртвам се, разкъртя се страд. Замръзнала буца от пясък се е препречила и с лоста едва се разкъртва. ВН, 1961, бр. 2961, 2.
РАЗКЪ̀РТВАМ СЕ несв.; разкъ̀ртя се св., непрех. За сграда, стена и под. — руша се, ставам на парчета. Не го биваше вече старото училище. .. Покривът му хлътна, стените му се разкъртиха. Елин Пелин, ПР, 66. Понеже лед още няма, първо се напукаха плочките пред Паметника на Съветската армия. Не че не са напукани всички плочки в София, но онези там сега съвсем ще се разкъртят. Нов., 2006, бр. 236 [еа].