РАЗКЪ̀РШЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разкърша като прил. 1. За тяло, част от тяло — който е раздвижен, освободен от скованост. Крача волен и изправен, с безгрижно разкършени плещи. Н. Георгиев и др., НЗФОП (превод) [еа].
2. За тяло, част от тяло — по който се усеща болезненост поради преумора или заболяване. На другия ден сутринта, силно преуморен и настинал, той усети болки по разкършените си плешки. Т. Харманджиев, КВ, 155.
3. Който при движение изглежда кръшно, грациозно. Маскирана вакханка с волен смях / напреде ми се мярна. / .. / И сетне — миг — разкършена снага / изчезна в роя като блян. П. К. Яворов, Съч. I, 142.