РАЗКЪ̀СВАМ, -аш, несв.; разкъ̀сам, -аш, и (диал.) разкъ̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разкъ̀снат, св., прех. 1. Правя нещо на късове, на парчета чрез късане, дърпане; раздирам. Тя би била доволна, ако видеше Панча, че разкъсва тоя портрет. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 130. Раздадоха сухар, а след това патрони. Войниците пълнеха паласките си, като разкъсваха патронните кутии. Й. Йовков, Съч. I, 72. Лазар проми раната на Вардарски, разкъса една своя риза и го превърза. Д. Талев, ПК, 703. Най-после той свърши своята домакинска работа. Сложи фазана в една от плитките паници и с чудна лекота го разкъса на малки късчета. П. Вежинов, ГА [еа]. Станка се затвори в стаята си, разкъса нетърпеливо плика и измъкна сгънатите листове. Г. Караславов, ОХ II, 394. Едно биволче най-малко, / .. / ни зарита и затласка / и с опашка си забръсна, / та ми цветето разкъсна. Ив. Вазов, Съч. II, 97.
2. Убивам човек или животно като късам части от тялото му. Вълците повлякоха козата към дъното на полянката и там я разкъсаха. Ем. Станев, ЯГ, 75. — Така да знаеш, когато свини изгладнеят, разкъсват човека. А. Страшимиров, Ант., 320. // За бомба, граната, снаряд и под. — убивам човек или животно чрез взривяване. Бомбата избухна със страхотен трясък. .. Двама полицаи бяха разкъсани, други неколцина викаха за помощ. М. Марчевски, МП, 185.
3. Разделям на части нещо цяло, единно. Отечеството ни беше разкъсано на три части. П. К. Яворов, Съч. II, 167. Омразната присъда на Берлинския договор, която изкуствено и противоестествено разкъса един целокупен, неразделим народ на няколко части, .., беше осъдена от разума и историята. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 233.
4. Правя отвор в нещо, пробивам, прокъсвам нещо на едно или повече места; раздирам. Тогава сомът се размаха с всички сили, разкъса мрежата и като хукна из дълбокото на реката, спря се едва на деветия вир. Д. Калфов, КР, 9. В края на моста тълпата разкъса редиците на охраната. К. Странджев, ЖБ, 6.
5. Прен. За светлина, лъчи — минавам през облаци, мъгла, като правя да не бъдат плътни, а разделени на късове, парчета, части; пробивам. На запад, над черните гористи баири, слънцето разкъса облаците и блесна. Ил. Волен, РК, 71. Дъждът започна да намалява и след малко съвсем спря. .. слънцето разкъса облаците. Кр. Бачков, СК [еа]. // За вятър — разделям, разпръсквам облаци, мъгла на късове, парчета, части; раздухвам. Когато димът се разсея и надигналият се вятър разкъса сивите облаци, Луси присви очи. В. Пенева, КС (превод) [еа].
6. Прен. За мъчително чувство — пронизвам силно, причинявам силна душевна болка, страдание на някого; късам, раздирам. Ти и само ти си в състояние да проникнеш в душата ми и да видиш тая бездна от страдания, които разкъсват гърдите ми. Ал. Константинов, Съч., 63. Неизказана болка разкъса сърцето ми. Ив. Вазов, Съч. IХ, 19. Тя не заплака нито веднъж, но последният ѝ поглед разкъса сърцето му на малки кървави късове. П. Вежинов, ДБ, 99. Мъка, примесена с люта омраза, разкъса гърдите му. Ив. Гайдаров, ДЧ, 9.
7. Прен. За болест, усещане — причинявам силна болка на някого; раздирам. Болестта ни разяжда все повече, разкъсва цялата ни вътрешност. Л. Стоянов, Х, 34. Дона подухваше побелелите си, подгизнали пръсти, премръзнали от студа .. Ей, сега ще премине болката в нежните пръсти и умората, която разкъсваше несвикналото, слабичко тяло! Д. Талев, И, 215.
8. Прен. За мисъл — не давам на някого спокойствие, мир, силно го тревожа, притеснявам; измъчвам, раздирам. Само Кибаров има отговор за всички тия въпроси, които ме разкъсват. Д. Талев, ГЧ, 162.
9. Прен. За силен звук — нарушавам спокойствието, тишината; раздирам. — Другари, искам думата — разкъса тишината в салона решителният глас на Синигера. Кр. Кръстев, К, 208. Припрени звуци на тръба разкъсаха влажното хладно утро. Войниците наскачаха. М. Яворски, ХСП, 167.
10. Диал. Прекратявам рязко и категорично връзките, отношенията си с някого. Щом дойде владиката в Копривщица да си събира владичината, то аз ще да го помола да ни разкъсне. Л. Каравелов, БСВ II, 45. Що е за мен народно право, кръвни връзки? Тях черковата може да разкъсва. Ив. Вазов, Съч., 48. разкъсвам се, разкъсам се и разкъсна се I. Страд. от разкъсвам. От древни времена така си празнуваме Петльовден. .. Месото му се сварява, разкъсва се и се разнася на съседите. С, 2004, 31.01. [еа]. Тишината се разкъса. Чу се скърцане на врати. М. Грубешлиева, ПИУ, 267. II. Взаим. от разкъсвам във 2 знач. Няколко секунди двамата братя се гледаха като вълци, готови да се разкъсат. Д. Димов, Т, 72.
РАЗКЪ̀СВАМ СЕ несв.; разкъ̀сам се и (диал.) разкъ̀сна се св., непрех. 1. Скъсвам се, прокъсвам се на едно или повече места поради тежест, опъване, дърпане; раздирам се. Пликът ѝ с лещата беше се пукнал и когато стана права сред блъсканицата в трамвая, съвсем се разкъса и лещата се разпиля до зърно. М. Грубешлиева, ПП, 180. — Не трябва — рече той и в същия миг, под силата на нечовешкия му напор, въжето пропука и се разкъса. Ив. Вазов, Съч. VII, 65.
2. За множество, група и под. — разделям се на части. По едно време редицата се разкъса, колите се разделиха и тръгнаха две по две в различни посоки. Ал. Бабек, МЕ, 180. Веднъж при едно внезапно нападение на жандармерията след жесток бой отредът се разкъса на няколко групи. Е. Коларов, ДП, 142. Звънци се чуваха на няколко места в гората. Марин се спря, послуша, но не можа да разбере, че стадото му се беше разкъсало. Й. Йовков, СЛ, 115. // За облаци, мъгла — разделям се на части при движение или заради вятъра. Черни облаци се носеха по небето, разкъсваха се, взимаха най-чудни форми. Й. Йовков, Разк. II, 211. Облаците се разкъсаха на големи парцали и през тях надникна луната. Елин Пелин, Съч. III, 63. След малко дъждът престана. Облаците се разкъсаха и между тях се показа къс синьо, окъпано небе. П. Проданов, С, 5. Сивата облачност на небето се разкъса, меките лъчи на есенното слънце позатоплиха земята. Д. Ангелов, ЖС, 368.
3. Прен. С предл. о т и следв. същ., означаващо чувство или мисъл. Преживявам нещо (чувство, мисъл) много силно, много мъчително; късам се, раздирам се. Радко и Сладунка… Чудно, едновременно аз се и разкъсвах от ревност, и желаех да имат любов. Ил. Волен, МДС, 22. Заварих входната врата на апартамента разбита. Започнах да се разкъсвам от противоречия. Да викам милиция или да вляза? Ив. Остриков, СБ, 58. // С предл. м е ж д у и следв. съществителни. Преживявам силно колебание при избора на една от две възможности. Разкъсваше се между справедливото наказание да я остави да повиси отвън и сладостното удоволствие да вдигне грандиозен скандал. Дем., 2001, 28.12. [еа].
4. Прен. Разг. С предл. о т и следв. същ. или със следв. изр. със съюз д а. Полагам много усилия, старание за нещо; скъсвам се. Материалите не идват навреме .. Снабдителят се разкъсва да тича, но няма такива материали. Бл. Димитрова, ПКС, 188. — Разкъсах се вчера от работа! — оплакваше се неведнъж Н-ският търговец. — Мих основно и гресирах колата, източвах и сменях маслото. Ст, 1968, бр. 1175, 1. — Ох, не питайте… Разкъсала съм се да ходя по заседания и, чудно, все мене избират в настоятелствата. Ст. Костов, Избр. тв, 358.
◊ Разкъсва ми се / разкъса ми се душата (сърцето) от нещо. Става ми много мъчно, изпитвам силна скръб, мъка, жалост. — Плаче горката, разкъса ми се сърцето. Ив. Вазов, Съч. VII, 95. Сърцето на Ян Бибиян се разкъса от мъка, като видя страдащата си майка. Елин Пелин, ЯБЛ, 31. Душата му се разкъсва от мъка. Д. Димов, ОД, 292. Преди да достигна ъгъла на Писиновската улица, чух майчини си въздихания .. Разкъса ми се сърцето. Г. Пърличев, Избр. пр [еа].