РАЗКЪ̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкъсвам и от разкъсвам се. Иван и лани, и сега искрен ратник за съединението и непримирим враг на берлинското разкъсване на България, беше взел горещо участие в революцията. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 212-213. Назад бе останала .. тежката атмосфера на непоносимо съпружество, .., малкия обществен скандал — и най-сетне, формалното разкъсване на тоя брак. К. Константинов, СЧЗ, 39. Някои от хората бяха отишли по-напред в маркираните редове, други поизоставаха, но общо взето големи разкъсвания нямаше, движеха се в пакет. Ст. Поптонев, НСС, 254. Временни разкъсвания на облачността.