РАЗЛА̀ЙВАМ, -аш, несв.; разла̀я, -а̀еш, мин. св. разла̀ях, св., прех. Карам, предизвиквам куче да лае. Тичаше през улиците, разлайваше кучетата, но когато приближи бащиния си двор, тя тръгна на пръсти покрай плета. К. Петканов, П, 90. Ехото край Янтра подемаше вика, разлайваше всички кучета и ни караше да се кръстим в тъмнината. Ем. Станев, А, 37-38. До момента, в който решиха да го оженят баба и дядо, той можеше да разлайва селските кучета, да си връзва самостоятелно потурите и да си бърше носа с ръкава на антерията. И. Петров, ПР, 8. Само Темния Яньо се щураше до късно по пътищата и ту подтичваше на един крак и викаше да разлайва кучетата, ту прокукваше като кукумявка за страх на хората. Д. Яръмов, БП, 105. Вятърът отнесе гърмежите към близкото село и разлая и тамошните кучета. Ст. Дичев, ЗС II, 214. разлайвам се, разлая се страд.
РАЗЛА̀ЙВАМ СЕ несв.; разла̀я се св., непрех. 1. За куче — започвам да лая силно и все по-силно. Дигало се в тревога селото, събирали се комшиите, разлайвали се кучетата. Н. Хайтов, ШГ, 119. Кучето на Аце Кутрев се разлая късно през нощта и се виждаше, че лае по човек. Д. Талев, ПК, 482. Една нощ тревожно и често заби черковната камбана, загърмяха пушки, разлаяха се псета. Й. Йовков, Ж 1920, 39-40.
2. Прен. Разг. Пренебр. Започвам високо да говоря, да се карам на някого, обикн. поради силно чувство, възбуда; развиквам се, разкрещявам се. — Я млъквай, жено проклета! Какво си се разлаяла!
◊ Разлайвам / разлая кучетата. Разг. Дразня, предизвиквам хората да говорят. — Ти, Генади — това беше чичо Кирил, — като не разбираш една работа — не разлайвай кучетата. С. Северняк, ВСД, 118.