РАЗЛИГА̀ВЯМ, -яш, несв.; разлига̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да бъде лигаво, неприятно меко и хлъзгаво.
2. Прен. Разг. Неодобр. Ставам причина някой, обикн. дете, да стане лигаво, да се глези, като угаждам прекалено на исканията и прищевките му; разглезвам. Родителите му го разлигавиха с постоянните си подаръци. разлигавям се, разлигавя се страд.
РАЗЛИГА̀ВЯМ СЕ несв.; разлига̀вя се св., непрех. 1. Ставам лигав, покривам се с лиги или ми текат лиги. Капва се със стъклена пръчка капка от разтвора на натриева основа върху края на показалеца и се разтрива с палец: кожата се разлигавя. Хим. VII кл, 1950, 5.
2. Ставам неприятно мек и хлъзгав. — Вашият сапун — продължава нахалникът — като че ли е по-хубав. Мога ли да се натъркам един път? — А сапунът вече се е разлигавил. Хр. Радевски, Избр. пр III, 64.
3. Прен. Разг. Неодобр. Държа се лигаво, несериозно или превзето. Ехей, знам ви аз мъжете. Сега се въртиш като коте около мене, но лепне ли се друга до тебе, ще се разлигавиш, всичките си пари ще ѝ харижеш. Й. Гешев, ВТ, 83. Разкиснах се, примъдрих се, малко остана и да се разлигавя. П. Тодоров, Събр. пр II, 306. Даша Турчилова донесла каквото поискали и преди да се прибере, се разлигавила: — Лелини душици мили, в плевнята леля да ги среща, да не може като хората на софрата да им сложи. К. Георгиев, ВБ, 60. — Боже, Герчо, козата — изпищя и Герчовица и се спусна към Стоян. — Назад, какво си се разлигавила такава — се развика лихварят и погна козата. Ц. Церковски, Съч. III, 211.