РАЗЛЍСТВАМ, -аш, несв.; разлѝстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разгръщам една по една страниците на книга, вестник и под.; прелиствам. Разлиствам стария родопски бележник и отварям нова страница. Н. Стефанова, РП, 116. Тая мисъл го завладя така внезапно и силно, че той извади от джоба си тефтерчето, където я бе скрил. Дълго разлиства страниците, докато я намери. П. Вежинов, НБК, 116. Стела, годеницата, седеше в ъгъла на хола и разлистваше върху колене един албум. Д. Вълев, 3, 53. Поручикът разлистваше съсредоточено куп листа и няколко минути не повдигна глава. Д. Добревски, БКН, 240.
2. Правя нещо да се покрие с листа, зеленина. Топлият вятър разлисти гората. разлиствам се, разлистя се страд.
РАЗЛЍСТВАМ СЕ несв.; разлѝстя се св., непрех. За дърво, гора — пускам листа, покривам се със зеленина. Постепенно полянките се покриха с нежна зеленина, а после дърветата започнаха изведнъж бързо да се разлистват. Д. Ангелов, ЖС, 247. Дърветата вече напъпваха и се разлистваха. Гр. Угаров, ПСЗ, 340. ● Обр. Мислите му пъплеха бавно, .., виеха се като лоза и се разлистваха гъсто. Елин Пелин, Съч. IV, 11.