РАЗЛЍСТЯМ, -яш, несв. (остар.); разлѝстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разлиствам. Младенов мислеше, че тъстът му още не се е прибрал .., обаче когато се изкачваха по стълбата, дочу, че разлистя на масата си някакви книжа. Х. Русев, ПЗ, 231. „Колко много страсти и колко тънки сметки во болгарското име“! — казваше си Левски, като продължаваше да разлистя скоро пристигналите цариградски вестници. Ст. Дичев, ЗС II, 333. Боян се укоряваше, че се е влюбил в такова момиче .., ала не можеше да откъсне поглед от тънките, прозрачни пръсти, които с неповторима грация разлистяха тетрадката на съседния чин. Л. Дилов, ЛБД, 145. Изпаренията на големия град се сгъстяваха, прибулваха с лека мъгла улицата.. Неоновите реклами вече разлистяха цветовете си на фона на вечерния здрач. Ив. Бояджиев, КС (превод) [еа]. разлистям се, разлистя се страд.
РАЗЛЍСТЯМ СЕ несв. (остар.); разлѝстя се св., непрех. Разлиствам се. Той [букът] се разлистя най-късно, едва по Гергьовден. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Първите минзухари скоро се показаха по изчистените от снеговете поляни, а къпините се разлистяха с нови филизи. Ем. Станев, ПЕГ, 95. Пролет иде! .. Гората се разлистя, добитъкът тръгва на паша. БР, 1931, кн. 4-5, 128.