РАЗЛЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на различен (в 1 знач.); нееднаквост. Противоп. еднаквост. Несъмнено той [Й. Вълчев] беше различен, а най-добрият начин за преодоляване на различността е бил етикетът, защото той я ограничава и прави поносима. Култ., 2005, бр. 5 [еа]. Съвестта и моралът винаги подводно текат в неговите [на Й. Радичков] творби, винаги от вълненията на живота отгоре изплуват човечността и солидарността, колкото и сам писателят често да показва променчивостта, податливостта, различността на хората. РР, 2002, бр. 1-2 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)