РАЗЛО̀ЖАНИН, мн. разло̀жани, м. Човек, който е роден или живее в Разлог, град в Югозападна България. През войната на 1878 г. заедно с разложани и кресненци се побуниха и селата от Каршияка. Тогава селяните разориха и изгориха много турски и помашки села наоколо си. В. Кънчов, Избр. пр I [еа]. Боевият инструктор в Разложко Гогов е по-ясен: с четническата екипировка не са готови, а „Ако тези суми се даваха доброволно от разложани, нямаше да съберем и 200 000 лева.“ Д. Тюлеков, ОР [еа]. Двадесетина души разложани — бежанци, ако считат, че аз по лукав начин съм им омотал 80 лири, нека се отнесат гдето трябва и си ги земат. Пряп., 1903, бр. 69, 4.