РАЗЛОМЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Книж. Отгл. същ. от разломявам и от разломявам се; трошене, чупене, ломене, счупване, разбиване. Установено с църковен канон, триезичието е най-строгият диктат на епохата. То може да се оприличи .. като сплитане на три звена във верига за оковаване на човешкия дух. Разломяването на тази верига ще трае векове. П. Матев, ПОС, 9.
2. Геол. Процес на образуване на разломи в земната кора. Вътрешните земни сили са образували главните земноповърхни форми чрез мощни нагъвания и разломявания на земните пластове, чрез силни вулкански изригвания. Геогр. Х кл, 51. Далматинското крайбрежие постепенно потъва. Хилядолетното снишаване на сушата се съпровожда с напречно и надлъжно разломяване, с образуването на планинските гънки. Л. Мелнишки, ПП, 147.