РАЗЛУДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разлудя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Правя, ставам причина някой да започне да се държи като луд, да лудее; подлудявам1, побърквам3. — Вие, апостолите, сте май много дръзки синковци! .. — Ба, ти си си донел и карабината? — извика той [Огнянов], като погледна Натанаиловата пушка. — Скимна ми тая заран да я опитам. Ти разлуди света и сега всеки ден имам музика пред манастира. Ив. Вазов, Събр. съч. ХIII, 1977 [еа].