РАЗЛЪ̀ЧАМ, -аш, несв. (остар.); разлъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разлъчвам; разделям. „Онова, което Бог е съчетал, человек да го не разлъча“. КТЕМ, 413. разлъчам се, разлъча се страд. Тела, които могат да ся .. разлъчат химически на две или повече съставни начала, наричат ся сложни или съставени тела. Й. Груев, Ф (превод), 12.
РАЗЛЪ̀ЧАМ СЕ несв. (остар.); разлъ̀ча се св., непрех. Разлъчвам се; разделям се. И ако с мене вие / не се разлъчахте като спасител, / за всичките на Англия богатства / не бих склонила да стоя пред вази, / тъй както вий сега пред мен стоите! Ив. Вазов, ИГП (превод), 49-50.