РАЗЛЪ̀ЧВАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от разлъчвам и от разлъчвам се; разделяне. Като ѝ ся молил да ся отрече от Христа, той [баща ѝ] ѝ целувал ръцете, .. Тяжко било това заради нея, .., а още по-тяжко разлъчването ѝ от детенцето си. Д. Душанов, ИПХЧ, 32.
2. Разделяне с близък или скъп, любим човек; раздяла, разлъка. След разлъчването ѝ с цар Иван Александър тя [Теофана] е подстригана силом и затворена в манастир. О, 1977, кн. 10, 39.