РАЗЛЮ̀БЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разлюбя като прил. 1. Който вече не е любим, обичан от някого, който вече не предизвиква любов у някого. Прозорец има само килията на барон Керн, разлюбен любовник на Мария-Терезия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 190.
2. Който вече не буди възхищение, преклонение у някого или не увлича, не се харесва на някого. Яворов търси заместител на разлюбените народническо-социалистически идеи; разочарован от тях, той пада под влиянието на една необикновена, силна личност, която би осъществила неговите мечти — това е Гоце Делчев. БЕЛ, 2006, бр. 2 [еа]. В живота искам аз отново да се върна, / разлюбений кумир с любов пак да прегърна, / съдбата си да слея с общата съдба! К. Христов, ПВ, 31.