РАЗЛЮЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разлюлѐя, -ѐеш, мин. св. разлюля̀х, прич. мин. св. деят. разлюля̀л, -а, -о, мн. разлюлѐли, прич. мин. страд. разлюля̀н, -а, -о, мн. разлюлѐни, св., прех. 1. Правя нещо да се люлее, люшка, предизвиквам люлеене на нещо; разлюшквам, разклащам. Върху изкласилите нивя легна жълтеникаво було, сребристи ивици заиграха по високата ръж. Вечерникът разлюля класовете. Ем. Станев, ИК I и II, 18. В същия момент екна нова картечна стрелба, а след това силно избухване на бомба разлюля стените на къщата. Д. Ангелов, ЖС, 493. Над Албания се образува смерч, който разлюля машината вертикално и се появи светлинен надпис за коланите. М. Иванов, СбХС, 219. Ехтежът се носи зловещо и диво, / гърмежи и трус разлюляват земята. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 91. ● Обр. Гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно и тържествено. Хр. Смирненски, Съч. III, 238.

2. Прен. Предизвиквам сътресение, криза в нещо или някъде, чрез което застрашавам неговата стабилност, устойчивост; разлюшквам, разклащам. Болките, които изтърпя поетът, бяха така страшни, че разлюляха вярата му и в Бога, и в любовта. К. Величков, ПССъч. I, 318. Дори транслационният капитализъм да разлюлява националната държава, това може единствено да формира нови общности. ЛВ, 2002, бр. 21 [еа].

3. Прен. Предизвиквам силно вълнение, силни емоции у някого; разтърсвам, разлюшквам. Подготвяше ли се правителството за такъв вариант. Нищо подобно. Друг изход, освен да умрат, не съществуваше. Възмущение разлюля цялата страна. Т. Барова, ДЖ (превод) [еа]. Остап и Андрей, .., се хвърлиха в това весело море и отведнъж забравиха и бащина къща, .., и сичко, щото им дотогава разлюляваше душата. Н. Бончев, ТБ (превод), 25. Онова обаче, което разлюля европейската дипломация, беше освободяването на славяните. НБ, 1876, бр. 6, 21. разлюлявам се, разлюлея се страд.

РАЗЛЮЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; разлюлѐя се св., непрех. 1. Започвам да се люлея (в 1 знач.), да се люшкам; залюлявам се, залюшквам се, разлюшквам се, разклащам се. Подухна студен вятър. Разлюляха се клоните и посипаха сипкав снежен прах. А. Каралийчев, ПГ, 24. Масата се разлюля, чашите изпопадаха и се разляха. Й. Йовков, Ж 1945, 11. Останала без газ, лампата запращя, жълтеникавото ѝ пламъче се разлюля. Ст. Марков, ДБ, 17. Младежи танцуват .. Хижата се разлюлява от лудешки стъпки. Бл. Димитрова, Лав., 119. На два пъти Земята се разлюля: в 11,47 — 2,7 степен по Рихтер и три минути по-късно — 2,8 степен. Дем., 2002, бр. 84 [еа]. Елин пелин, зелен пелин, / що се, пелин, полюляваш, / полюляваш, разлюляваш / от вършеца до корена? Д. Осинин, НЛП [еа].

2. Прен. За човек или част от тялото — започвам да треперя, да се треса, обикн. при силно вълнение, силни емоции; разтрепервам се, разтрисам се. — Няма да ида — каза глухо, но дръзко синът. — Защо? — Старият Тъкачев се разлюля от гняв и усети, че губи онова равновесие на чувствата, което му даваше такива преимущества в по-особени случаи. Г. Караславов, ОХ, 245-246. Когато наближих Гинова дюкян, коленете ми се разлюляха и кръпките им неколкократно се мернаха пред замъглените ми очи. Ст. Чилингиров, ХНН, 228. Ленко се разлюля от вълнение — та това наистина беше оня мъж с шмайзера, на когото той съобщи за предателството на Кумя. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 293.

3. Прен. За множество от хора — започвам да се люлея (в 7 знач.), да се движа в различни посоки, обикн. бавно; раздвижвам се, олюлявам се. — Ти без полиция и до жена си не лягаш! — обади се един висок, млад селянин и дружен смях екна .. Публиката се разлюля неспокойно, стотици глави се извърнаха назад, любопитни и възбудени. Г. Караславов, СИ, 161-162. Човешката маса се разлюля. Стотици хора завикаха. Бр. Йосифова, БЧМ, 118.


Източник: Речник на българския език (онлайн)