РАЗЛЮТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разлютя като прил. Разг. 1. Който е обхванат от силен гняв, ярост; ядосан, разгневен, вбесен, разярен. Една вечер, когато се връщал от нивата .., насред пътя чичо Георги видял едно съвсем малко и рошаво магаренце. Към него тичал разлютен циганин с нож в ръка. А. Каралийчев, НТИ [еа].
2. Който изразява силен гняв, ярост; ядосан, разгневен, вбесен, разярен. — Ти си бил окраден? — заявих аз. Неговото иначе радушно лице възприе един направо разлютен израз. — Да — отговори с див поглед на малките си примигващи очички. Л. Спасов, НП (превод) [еа].