РАЗЛЮТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разлютя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Разг. Правя нещо (ястие, храна) да стане люто на вкус, като добавям към него люта подправка и др.; подлютявам, налютявам2. — Две [чушки] стигат за петима ни, страшно са люти — заяви той .. И наистина, бай Ганьо разлюти супата си до такваз степен, щото един непривикнал човек би се отровил. Ал. Константинов, Събр. съч. I [еа].
2. Прен. Разг. Ядосвам, разгневявам някого; вбесявам, разярявам. Синовете на стареца се поизправиха на столовете и се огледаха да видят дали думите на баща им не са разлютили някого. П. Делчев, ТР [еа]. Един го [Каблешков] биеше с тояга, а други го ритаха. Той не мръдна от мястото си, което страшно разлюти турците. З. Стоянов, Съч. I [еа]. Правителството заповядва да ся дига сичкия народ против неприятелят, нъ не му дава оружия, .. Това противоречие в делата на министерството разлюти премного народа. Лет., 1871, 220-221. Разсърди се юнак аралия / .. / — Мълчи, пиле, не ме разлютявай. Цв. Минков, НБ [еа].
3. Диал. Предизвиквам възпаление, инфекция на рана; подлютявам, подлютвам, олютявам. — Яно .., мила сестро! / Я си земи това остро ноже, / та разлюти мои люти рани, / та наточи кърви във руменче. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 40. разлютявам се, разлютя се страд.
РАЗЛЮТЯ̀ВАМ СЕ несв.; разлютя̀ се св., непрех. 1. Разг. Ядосвам се, разгневявам се; вбесявам се, разярявам се. Когато Теди в типичния си стил мощно импровизирал по време на репетиция, поверените му актьори .. изобщо не се разсмели. Той се разлютил и здравата ги навикал заради пълното отсъствие на чувство за хумор. Сега, 1999, бр. 44 [еа]. — Сега не ме карай да се разлютявам и да та питам де похарчи толкова пари. Китка 3-4, 1886, 13. Той [Райчо] са разлюти, па като забра с едно дърво чорбаджийката, че бой ... че бой... за малко щяше да я пребий. Д. Войников, КЦ, 57-58. Насреща му троица латини, / .. / Отдалек му вера пропсуваа, / .. / Разлюти се Марко Кралевити, / та извади — остра сабя. Нар. пес., СбНУ ХI, 34.
2. Разг. За чувство — засилвам се, усилвам се; разгарям се. Ненавиждаше [Жеков] престъпниците, но сега омразата се разлютяваше от образите, които му се привиждаха. В сравнение с тях крадците, дори убийците, с които си бе имал работа, му изглеждаха като обикновени змии. Д. Петрунова, ОП [еа].
3. Диал. За рана — възпалявам се, инфектирам се; подлютявам се, подлютвам се, олютявам се. Ами че хич връзва ли се такава пришка със сланина? .. Щом турнале сланината, пришката се разлютила и крака взел още по-силно да боли. Т. Влайков, Избр. тв [еа]. Разрезът на хирурга действа извънредно „раздразнително“ върху болната тъкан. Като отстранява рака .., неизрязаната, но „порязана“ тъкан се разлютява. Н. Антонов, ПД [еа].