РАЗЛЮ̀ШКВАМ, -аш, несв.; разлю̀шкам, -аш, св., прех. 1. Правя нещо да се люшка, люлее, предизвиквам люлеене на нещо; разлюлявам, разклащам. Старата се хвърли, грабна детето и побягна встрани от пътя през храстите. Оня [Исмаил ага] .. подвикна ѝ да спре, но тя продължаваше да задълбава навътре, като разлюшкваше клоните. Г. Стоев, ЦЗ, 37. Сред всеобщото „ура“, за което пак тя [Ани] даде знак, нагоре полетяха и струите шампанско от бутилките, предварително разлюшкани пак по знак от нея. К. Топалов, Н [еа]. От невиделица вихрушка / сви татък в пътя стълпи прах / и ниви кат море разлюшка. К. Христов, ВС, 11.
2. Прен. Предизвиквам сътресение, криза в нещо, някъде, чрез което застрашавам неговата стабилност; разлюлявам, разклащам. Не оправдавайте чрез политическите бури, които разлюшкваха страната ни, това ужасно проявление в нашия народен характер. Ив. Вазов, Съч. ХI, 101.
3. Прен. Предизвиквам силно вълнение у някого; разтърсвам, разлюлявам. Тая красива мома [Невяна] разлюшка силно душата му [на Стремски], потопена тогава в пресните още страдания от Драгината измяна. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 30. разлюшквам се, разлюшкам се страд.
РАЗЛЮ̀ШКВАМ СЕ несв.; разлю̀шкам се св., непрех. Започвам да се люшкам (в 1 и 2 знач), да се люлея; залюшквам се, залюлявам се, разлюлявам се, разклащам се. Вълните почервеняха от кръв. Те се разлюшкаха от движенията на акулата, която ги удряше с неописуема ярост. К. Константинов, КН (превод) [еа]. В миг разлюшкват се площади; / дървеса, / стрехи и балкони падат. / Блясват сини небеса. А. Далчев, С, 72.