РАЗМАГНЍТВАМ, -аш, несв.; размагнѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Спец. Правя или ставам причина нещо да загуби магнитните си свойства; размагнитизирам. Противоп. намагнитвам, намагнитизирам. Магнитният поток от вторичната намотка размагнитва магнитопровода, с което се намалява индуктивното съпротивление на първичната намотка. А. Начев, ЕС, 91. размагнитвам се, размагнитя се страд. Тоя фантастичен апарат може да записва човешкия говор и после да го възпроизвежда. Но говорът се записва не на привичната грамофонна плоча, а на стоманена жица. Жицата може после да се размагнити и на същата бобина да се записва говорът на друг човек. Б. Мисирков, К (превод) [еа].
РАЗМАГНЍТВАМ СЕ несв.; размагнѝтя се св., непрех. Спец. Загубвам магнитните си свойства; размагнитизирам се. Противоп. намагнитвам се, намагнитизирам се. В съвременната електропромишленост се употребяват различни магнитни материали. Едни от тях .., които се размагнитват лесно, се наричат магнитно меки. Ел. ХI кл, 1965, 34. Ако през макарата се пропусне променлив ток чрез трансформатор, то сърцевината се намагнитва и размагнитва съгласно измененията на променливия ток. К, 1963, бр. 1, 47.