РАЗМАГНЍТВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от размагнитвам и от размагнитвам се; размагнитизиране. Противоп. намагнитване, намагнитизиране. В съвременната електропромишленост се употребяват различни магнитни материали. Едни от тях, ако се намагнитят, запазват стабилно магнитните си свойства и за размагнитването им е необходима значителна намагнитваща сила с обратна посока. Ел. ХI кл, 1965, 34. Пръчка от никел или друго феромагнитно вещество при намагнитване се удължава .., а при размагнитване се свива. Физ. Х кл, 1965, 100.