РАЗМА̀ХВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ от размахвам1 и от размахвам се. Той [Виктор Ефимич] направи цяла редица от движения, придружени с подходяща мимика, които изразяваха последователно умиране на човек, надгробно пеене, придружено с размахване на кадилница. Д. Димов, Т, 632. Гласовете се издигаха силни, гневни и често се стигаше до размахване и стоварване на юмруци. Д. Спространов, С, 150. Те .. наблюдаваха спокойното течение на широката река, по която плуваха параходи и лодки, с които се разхождаха .. местни хора. Взаимни поздравления и размахване на кърпички. Г. Белев, КР, 71.
РАЗМА̀ХВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от размахвам2 и от размахвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язык, 1904.