РАЗМА̀ЦВАМ, -аш, несв.; разма̀цам, -аш, св., прех. Разг. 1. Мацам нещо течно на много места или го разнасям върху по-голям участък от някаква повърхност; размазвам. Лудото Мони .. спря на една крачка от стената и изведнъж я удари с главата си. Когато се обърна, от носа му течеше на две струйки кръв. — Ставай! — изкрещя той и размаца кръвта по лицето си. Ст. Вълев, КГБО [еа]. Защо си размацала боичките по цялата маса?
2. Правя или ставам причина нещо (обикн. крем, грим и под.), нанесено в тънък слой върху някаква повърхност, да излезе извън първоначалните си очертания; размазвам. — Стига си ревала! Ще си размацаш хубавия грим! Δ — Не мърдай, докато лакът не изсъхне, иначе ще го размацаш.
3. Правя или ставам причина нещо, обикн. написано, нарисувано, да излезе извън контурите си и в резултат на това да изгуби яснота, отчетливост; размазвам. — Внимавай да не размацаш фигурките, които си нарисувала, че още не са изсъхнали. Δ Капнаха две капки вода върху листа и размацаха няколко букви от написаното. размацвам се, размацам се страд.
РАЗМА̀ЦВАМ СЕ несв.; разма̀цам се св., непрех. Разг. За вещество и под., нанесено като слой, пласт върху повърхността на нещо — излизам извън първоначалните си очертания, обикн. при овлажняване, намокряне; размазвам се. Плацдармът Аркутино дълго ще помни тази вечер.. Още са пред мен музикантите, които свирят с една ръка, за да се пляскат с другата; сервитьорите изпускаха прибори и чаши .. Гримовете се размацаха .., изчезна достойнство и приличие. Й. Хаджиев, СП [еа].