РАЗМЀКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от размеквам и от размеквам се. За една доза .. се вземат 10 кестена, разрязани на части, варят се в един литър вода на тих огън до размекване. Н. Антонов, ПДЖ [еа]. Веднъж, когато дори и сам не очакваше [Киро], в момент на слабост и размекване, лелята склони да му прехвърли имота си. Г. Караславов, ОХ, 22. Той [Белички] избягна прекия отговор и Марина видя, че лицето му стана зло. Всички съчувствия и размеквания изчезнаха мигновено. През озлоблението тя се засмя и каза: — Може би така ти се струва... Д. Фучеджиев, Р, 202.


Източник: Речник на българския език (онлайн)